събота, 20 декември 2014 г.

Предпразненство на Рождество Христово

В народната ни празнична традиция с почитането на  Свети Игнатий Богоносец,
се свърза с предпразненството на Рождество Христово ,
и започват коледните празници, считан за начало на новата година, 
наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"


По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: 
"ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.


Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.
На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.
"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.
Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар.
На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
И днешните колачета са естествено постни, но замесени с "маслено тесто".


И тази година пак да си пожелаем хубав празник, 
добри гости да прекрачат прага ни,
да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

4 коментара:

Снежанка Драгомирова-Elti каза...

Добър полазник ти желая, Дианче! Страхотна статия отново и много хубави питки за финал!

Irma каза...

Много тематични са ти колачетата, Дианка! Открадвам си идеята ти за новогодишните късметчета! :)
Здраве, изобилие и много късмет пожелавам на теб и в дома ти, мила! Весели и щастливи празници!
Прегръдка голяма!

Bety каза...

Много симпатични са тези твои колачета, Дианка! Хубави празнични дни ти желая от сърце!

Екатерина каза...

Ах, че са красиви, Дианка! Честит празник, мила! Добър полазник желая на домът ви! Живи и здрави да сме!